Растителност
ПП „Златни пясъци” се намира ботаникогеографски във флористичния район на Северното Черноморско крайбрежие от Западнокрайбрежния Черноморски окръг в Евксинска провинция на Европейската широколистна горска област. Специфичните условия на средата са предпоставка за съществуването на голямо разнообразие от местообитания за сравнително малката територия на парка – 27 типа местообитания (по Палеарктичната класификация), 11 от които са в списъка на Директивата 92/43 на ЕЕС за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Разнообразието от растителни съобщества е изключително голямо за малката площ на природния парк. Естествената растителност се характеризира с развитие на дървесни съобщества доминирани от келяв габър, цер, благун, космат дъб, мъждрян, полски клен, дръжкоцветен дъб, сребролистна липа, полски ясен и др., принадлежащи, с малки изключения, към неморалния средноевропейски тип. Почти цялата територия на парка е заета от такива ксеротермни, термофилни широколистни гори. Развитието на сублонгозна растителност в ниските части на парка е една от най-специфичните му особености. В състава й участват видове като полски ясен (Fraxinus oxycarpa), полски бряст (Ulmus minor), летен дъб (Quercus robur), бяла топола (Populus alba), черна елша (Alnus glutinosa), висока скрипка (Smilax excelsa), гръцки гърбач (Periploca graeca) и др. Поради смекчаващото континенталния климат влияние на морето, в тези гори участват много средиземноморски и субсредиземноморски видове. Ценни за биоразнообразието на парка са видивете представители на субсредиземноморската флора – люляк (Syringa vulgaris), храстовиден смин (Jasminum fruticans), драка (Paliurus spina-christis), храстовидна зайчина (Сoronilla emerus), смрадлика (Cotinus coggygria) и др., някои от които са редки за флората на България.
Залесената площ в ПП „Златни пясъци” заема 94% от площта му, а останалата – 6% е незалесена. В състава на горите участват общо 34 броя дървесни видове. С най-голямо площно участие са представени келяв габър, следван от цер и благун. По-голямата част от залесената площ на парка е заета от местни, семенни и издънкови дървесни видове – 1120.8 ха (90%). Келявият габър, заемащ повече от ⅓ от залесената площ на парка, се отличава от разпространените навсякъде в страната храстови съобщества – в парка са се образували проходими и просторни горски насаждения със средна височина 7-12 м. Този дървесен вид доминира и определя съвременния облик на природния парк.
Флора
Водорасловата флора на изследваните водни басейни в парка включва 50 вида и разновидности водорасли, които се отнасят към седем отдела (Cyanobacteria, Rhodophyta, Chlorophyta, Zygnemophyta, Botrydiophyta, Euglenophyta, Bacillariophyta). Присъствието на червеното сладководно водорасло Audouinella chalybaea единствено в чешма “Ковшак” е свидетелство за доброто екологично състояние на водите в тази част на парка. Видът е рядък и чувствителен към всякакъв тип замърсяване на водата, повишаване на температурата на водата и намаляване на дебита й. Въпреки липсата на официален статут на защитени водорасли у нас, повечето червени сладководни водорасли са редки и застрашени видове, поради което фигурират в Червените списъци на много европейски страни.
Гъби (Макромицети) – При теренните изследвания за нуждите на ПУ са регистрирани 48 вида макромицети. Установените таксони се отнасят към 3 отдела (Myxomycota – лигави гъби, Ascomycota – торбести гъби и Basidiomycota – базидиеви гъби), 3 класа, 11 разреда, 27 семейства и 39 рода. Преобладаващият брой таксони се отнася към клас Basidiomycetes – 45 вида. По брой на видовете доминират разредите Agaricales – 18 вида и Polyporaceae- 11 вида. Най-богати на видове макромицети са семействата Marasmiaceae и Polyporales – с по 6 вида. Най-много видове гъби са регистрирани в смесените широколистни (30 вида) и в лонгозните (22 вида) гори. По брой на видовете доминират сапротрофите на дървесина (LeS) – 29 вида. В парка бяха установени плодни тела от 8 вида макромицети, паразити по широколистни дървета. С важно стопанско значение сред тях са следните видове: Armillaria mellea, Phellinus igniarius, Fomes fomentarius, Ganoderma applanatum. В ПП „Златни пясъци” до момента са установени 5 вида макромицети от Червения списък на гъбите в България (Gyosheva & al. 2006): Boletus armeniacus Quél. – Застрашен (EN); B. pulverulentus Opat. – Застрашен (EN); Clathrus ruber Pers.:Pers. – Почти застрашен (NT); Gyrodon lividus (Bull.:Fr.) Sacc. – Критично застрашен (CR); Hericium coralloides (Scop.:Fr.) S.F. Gray – Почти застрашен (NT); Три от посочените видове (Boletus armeniacus, Clathrus ruber и Hericium coralloides) са регистрирани през 2006 г. В ПП „Златни пясъци” през 2006 г. са регистрирани плодни тела от 7 вида ядливи гъби: Обикновена пънчушка (Armillaria mellea), Дъбова кладница (Pleurotus cornucopiae), Мрежеста манатарка (Boletus chrysenteron), Чернодробна гъба (Fistulina hepatica), Бял корал (Hericium coralloides), Лютива млечница (Lactarius piperatus), Зелена гълъбка (Russula virescens).
Мъхове – На територията на ПП „Златни пясъци” са установени 77 вида мъхове, което е около 10% от цялата мъхова флора на България. В систематично отношение, 5 вида са чернодробните (Marchantiophyta) и 72 вида листнатите (Bryophyta) мъхове. Три от намерените видове са с консервационно значение съгласно Червения списък на мъховете в България, предоставен на МОСВ и публикуван през 2006 (Natcheva & al. 2006). Нов за територията на страната е един вид – Fissidens crispus. Въпреки малкия брой видове, мъховата растителност в парка е много добре представена – повечето от срещащите се видове са в голямо обилие, популациите им са жизнени и фертилни. Предпоставка за това са запазените горски съобщества с относително голям континуитет, както и наличието на голям брой стабилни микрохабитати. ПП „Златни пясъци” представлява важна територия за опазване на горската калцифилна мъхова флора по Черноморското ни крайбрежие. Важен район с добре представена мъхова флора е м. „Буков дол”, където беше установен и новия за България вид Fissidens crispus. В „Буков дол”, поради по-високата въздушна влажност и наличието на гора от източен бук (Fagus orientalis), се срещат няколко вида, които у нас типично растат при по-голяма надморска височина – Mnium marginatum, Dicranella heteromalla, Isothecium alopecuroides. Екстразоналното разпространение на тези мъхове, аналогично с това на Fagus orientalis, свидетелства за наличието на уникално съчетание от абиотични фактори. Интересно е намирането в парка на наскоро установените за България видове Pterygoneurum subsessile и Microbryum floerkeanum, които са типични за мъховата флора на льосови терени.
Висши растения – Установени са над 500 вида, което представя около 1/8 от флората на България. Видовете принадлежат към 271 рода от 79 семейства. Най-многобройни са семействата Asteraceae – 41 вида от 30 рода, Poaceae – 35 вида от 21 рода, Fabaceae – 29 вида от 17 рода, Rosaceae – 23 вида от 13 рода, Lamiaceae – 18 вида от 15 рода, Brassicaceae – 17 вида от 14 рода др. Най-многоброен е род Viola (Теменуга), от който са установени 8 вида. Род Trifolium и род Carex са представени с по 7 вида, род Quercus – с 6 вида и т.н.
Растителните видове с природозащитен статус в ПП “Златни пясъци” са общо 19. От тях включените в Червената книга на България с категория “рядък” са 9 и 1 вид е с категория “застрашен”. Защитените видове са 17.
Видове, защитени от международни конвенции: включени в Директива 92/43 – 1 вид (Снежно кокиче-Galanthus nivalis L.) и видове, включени в конвенцията CITES – 7 вида (представители на сем. Салепови и сем. Кокичеви).
В Природен парк Златни пясъци се срещат над 150 вида лечебни растения. Тревистите лечебни растения са представени от най-много видове: Лъжичина, чесънова трева(Alliaria petiolata (Bieb.) Cavara et Grande, Лечебен пелин (Artemisia absinthium L.), Обикновен пелин (Artemisia vulgaris L.), Черна капела (Ballota nigra L.), Виолетова белоочица (виолетово птиче просо) (Buglossoides purpuraeo-caerulea (L.) Johnst.), Синя жлъчка (Cichorium intybus L.), Ерингиум (Eryngium campestre L.), Горска ягода (Fragaria vesca L.), Обикновена звъника (Hypericum perforatum L.), Блатия (Lythrum salicaria L.), Теснолистен живовлек (Plantago lanceolata L.), Голям (широколистен) живовлек (Plantago major L.), Тревист бъз (Sambucus ebulus L.), Брей (Tamus communis L.), Лечебно глухарче (Taraxacum officinale Web.), Плоскосеменно (дъболистно) великденче (Veronica chamaedrys L.), Миризлива теменуга (Viola odorata L.) и др.
