3 ФЕВРУАРИ 1943 С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2134 НА МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ДЪРЖАВНИТЕ ИМОТИ, СЕ ОБЯВЯВА ДЪРЖАВНАТА ГОРА „ХАЧУКА“ С ПЛОЩ ОТ 240 ХА ЗА НАРОДЕН ПАРК „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“

Идеята за обявяване на Първия крайморски парк датира от 1915 г., когато Народното събрание отстъпва на Варненската община за нуждите на Варненското археологическо дружество „безсрочно ползване на държавната гора „Хачука“ край мeстността Узун кум /Дългият пясък/, която да култивира, украси и превърне в народен парк, като запази съществуващата в нея народна старина „Аладжа манастир“.
Варненското археологическо дружество ръководено тогава от братята Херман и Карел Шкорпил оценява територията като „изключително място между ситен, златен пясък и гора“ с думите: „Нигде природата не е събрала толкова много красота и ценности на толкова малко пространство“ и преименуват местността в Златни пясъци.
Те възлагат на инж. Любомир Димов и Тодор Бакалов от Варненската община да разработят въз основа на топографски план от Военния географски институт проект за народен парк и за благоустрояване на местността. Граничеща от една страна с морето, а от друга с Франгенските възвишения тя представлявала обширна хълмиста местност покрита с вековна гора достигаща на запад до скалиста вежда, която приютявала в пазвите си уникалния „Аладжа манастир“.
През 1935 г. Варненското археологическо дружество подпомогнато от много доброволци започва разчистване и откриване на запустелия манастир, изгражда пътни връзки до извори и чешми, оформя парковото пространство чрез отводняване на блата и осветляване от дървета, лиани и храсти, а за прочистване на голите припечни места от влечуги пречещи на хората да работят, специално от Албания са транспортирани 2 вагона таралежи.
За първи лесничей на Варненската губерния е назначен Емануил Карамфилович. Той е македонски революционер роден във Велес, който завършва институт по лесотехника в Букурещ и оглавява клона на новосъздадената „Служба по горите във Варна“. Той обявява със заповед мястото около манастира и държавната гора за „строго охранителено“ и натоварва Антон Новак – създател на морския парк, „да разработи план за парковото устройство на местността и да залеси дървета“.
Така през годините с много предварителна работа официално на 03 февруари 1943 г. с Постановление № 2134 на Министерство на земеделието и държавните имоти обявява държавната гора „Хачука“ с площ от 240 ха за Народен парк „Златни пясъци“.
Отделената горска земя – от местността Аладжа манастир до старата българо-румънска граница и до морския бряг, е първият обявен крайморски народен парк и вторият обявен народен парк след НП „Витоша“.
Тринадесет години по-късно започва изграждането на Курортен комплекс „Златни пясъци“, който се разполага върху тогавашните граници на парка и взема името му.
През 1956 г. е разработен Първият паркоустройствен проект, който предвижда реконструкция на горските насаждения и укрепване на поройните долове. В началото на 60-те години е извършено залесяване на откритите площи, обогатяване на площта заета с екзоти, а лонгозната растителност е запазена в добро състояние.
В този период ръководител на Районното управление по горите – Варна е инж. Йордан Минков /1950-1971 г./. Той се противопоставя на взето решение за преминаване на магистралния път през средата на парковата територия и остава в лесовъдската история името си с вечна благодарност за съхраняване на цени видове.
Днес в най-старата горска част на парка от признателните поколения лесовъди е изградена чешма носеща неговото име.